Тя лежеше неподвижно, с протегната шия, с муцуна, заровена в ровката пръст, със затворени очи и дишаше тежко.
Магдалина безгрижно пасла бащините си кози по тия планински поляни, брала горските цветя, правела венци и китки и пеела. И вечер, когато слънцето захождало и с последни лъчи озарявало височините, дето били бащините ѝ колиби, то се прощавало с най-хубавата пастирка на света, която, подскачайки като дете и окичена с венец от златна игличина, прибирала обичното си стадо.
А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде.
Боне Крайненецът впрегна пак Сивушка и Белчо и тръгна след ралото. Нивата му е в един хубав широк валог.
Това бяха петима селяци от загорските краища, дошли с коси на рамо да търсят работа в далечна Тракия, дето тревите зреят по-рано.
Но ето че дотича из отдалеченото краище босоного хлапе и уплашено обади, че Пенка примряла от жега.
— Ами тия чудновати работи, дето ми ги разправяш, защо ми са? — отговори Лазо.
с тъжните си очи и дишаха тежко. От устата на Сивушка капеше пяна. Тя погледна белия си другар, погледна стопанина си и наведе жално глава.
Пристигаме ние там – приятно селце разпръснато по склоновете на планината, поляни, горички, голямо разстояние между имотите – свобода и спокойствие. Нашите хора – имат къща с голям двор, която граничи с поляни и горички. В и около двора – селскостопански постройки, обори, градина, беседка, тераси, кокошки, пуйки, биволи, коне, абе селска идилийка и страшно много работа... Съответно, отишли сме, ще помагаме с каквото можем, баба ми ще се види с братовчед си и така. Митко (мъжът на Ели) малко след като отидохме и се разприказвахме – набит, леко дебел, с големи загрубели ръце, абе видял е доста тежка работа, а аз съм добре сложен, що-годе атлетичен, но дланите ми са осезаемо по-дребни и запазени от неговите лапи, нямам шкембе, нямам и чак такава сила, нито неговите ежедневие и интереси, съответно нямахме много общо. Той си е малко по-груб и директно се опита да ме бъзика:
“Знам и Мога” е сред по-малко известните приказки на Елин Пелин. Главният герой на приказката е многовековна скала, намираща се в планински проход. “Нищо не смущаваше нейното каменно спокойствие.” Единствено позволява на река да минава под нея. Един ден надалеч се чуват гърмежи. Настъпва суматоха сред животните. Гущер, живеещ под скалата споделя предположението си, че идват страшните великани Знам и Мога, които са водачи на човечеството.
— Тая царска дъщеря била, знаете, огън! Три пъти се женила тя за трима царски синове, и тримата още първата вечер умирали в ръцете ѝ, задушени от вълните на косата ѝ… Със самодивските си целувки тя като усойница змия изсмуквала из устата им кърви, алени кърви, и ги пила…
И булки и моми, и мъже и жени, и майки се стекоха на Пенкината нива ужасени.
Слънцето се е спряло огнено и немилостиво в небесата, но жарките му разкази Пекин лъчи не пъдят от полето работливите селяци.
Със затаен дъх хората следели от поляната долу как те прескачат храсти и камънаци, как лазят по сипеите и с какво усилие търсят по измитите от дъждове канари опора за краката си, с каква нежност и внимание момъкът прикрепял другарката си и я водел към облаците.